Димитър Ганев пред Мила Гешакова, 24 часа: Ние традиционно залагаме различни

Димитър Ганев пред Мила Гешакова, " 24 часа ": Ние обичайно залагаме разнообразни знаци, посредством които мерим проблемите на българите, и общо взето, през годините сме получавали релативно сходни пропорции. Например 25% споделят, че проблем са ниските приходи, за други 20% е опазването на здравето, за 15%- корупцията и така нататък Или другояче казано – имали сме постоянно няколко налични казуса, които са били съпоставими като тежест.
Но от началото на годината към този момент имаме напълно друга картина. Цените са проблем, в пъти по-голям от всички останали. Ако пък към каузи респонденти, показали цените, добавите енергийната рецесия, обвързвана още веднъж с цени, обедняването и ниското възнаграждение, ще видите, че в България в действителност няма различен проблем отвън обществения. Ще опитам да го кажа оптимално опростено. В страната ни действително няма друга тематика.

- Г-н Ганев, в четвъртък публикувахте резултатите от последното изследване на “Тренд ” по поръчка на “24 часа ”. Какви са главните трендове, които виждате? Можем ли да чакаме съществени изненади на 2 октомври?
- Има две трендове, които вършат усещане. Първата от тях е ерозия при “Продължаваме смяната ”.
Всъщност към митингите в поддръжка на Никола Минчев в края на юни групировката на Петков и Василев съумя да възвърне част от поддръжката си, само че не трансформира това в тренд. По всичко проличава, че е имало моментно напомпване, което стартира последователно да издиша в последния месец и половина. “Продължаваме смяната ” просто се връща на равнища от месец май, когато печели под 20% от гласуващите. Нещо повече – нападките, които прехвърчат сред служебния кабинет и “Продължаваме смяната ”, играят своята роля. Все отново, не би трябвало да забравяме, че точно легитимацията на президента за плана на Петков и Василев им даде оня доста сериозен бонус и мощен начален подтик, който ги изстреля на първото място на изборите през ноември предходната година. Това освен че в този момент го няма, а даже е с противоположен знак.

Втората наклонност е ясно забележима при групировката на Стефан Янев - от 7,6% през май до 4,5% през август. Ако някогашният длъжностен министър председател не стегне редиците си и не направи добра акция, действително е застрашен от това да не влезе в идващото Народно заседание.
- При останалите играчи, които не засегнахте, няма ли смяна?
- Процентът на ГЕРБ на изборите да вземем за пример ще бъде директна функционалност от изборната интензивност. Електоратът им е мощно мобилизиран и корав, само че няма опция да набере сериозна външна страна. Могат да разчитат на твърдите си сред 600 и 700 хиляди гласа. По тази причина, една по-ниска изборна интензивност неизбежно ще докара до по-висока относителна тежест на ГЕРБ по отношение на останалите.
Не е изключено прочее “Възраждане ” да изненада с по-висок резултат от този, който получаваме в изследванията, тъй като постоянно за подобен вид обединения има прикрит избор, за който по избрани аргументи хората не споделят в проучванията. Подобна изненада, в случай че си спомняте, се получи с “Атака ” през 2005 година Но несъмнено не е единствено български феномен. Такъв вид феномени са част от характерна контракултура, по тази причина мъчно се улавят тъкмо. Имат прикрит капацитет, който се осъществя в самия избирателен ден.
Точно противоположното може да се случи при Българска социалистическа партия. Там социологията има различен недостиг, който ясно установихме на изборите през юли и ноември предходната година. Когато анкетьорът пита част от социалистите дали ще гласоподават и в случай че да, за кого, те напълно твърдо си заявяват избор за Българска социалистическа партия, само че заради терзание да гласоподават с машина, просто не отиват до изборна секция в самия избирателен ден. Няма да ме учуди резултат на Българска социалистическа партия даже по-слаб от този, който в този момент записват социологическите изследвания. А и Нинова сякаш бърка генерално с акцията си. Вместо да ускорява колкото може повече обществения вектор, тъй като общественият проблем е водещ в страната, тя се концентрира върху президента и служебния кабинет.
А Радев въпреки всичко продължава да е доста харесвана от социалистите фигура. Така самата Нинова ги слага в избор “аз или той ”. А в сходна алтернатива най-вече да откаже още червени симпатизанти от това да гласоподават.
- “Демократична България ” сякаш задържа позициите си, само че май групировката на Слави Трифонов е застрашена да изпадне от Народното събрание?
- Голямата опасност за “Демократична България ” беше “Продължаваме смяната ” и ГЕРБ да са на фотофиниш в последните дни от акцията.
Защо споделям, че това беше опасността. Защото, в случай че резултатите на ГЕРБ и Политическа партия са доста близки, то тогава цялата конспирация на изборите ще бъде в борбата за първото място. И по този начин, безусловно в последните дни огромна част от електората на Демократична България можеше да реши да играе в А група – да дефинира спечелилия, а не в Б група – да дефинира дали някой ще влезе в Народното събрание. А това май няма да се случи, тъй като дистанцията сред ГЕРБ и “Продължаваме смяната ” се усилва.
Освен това се вижда и леко завръщане към “Демократична България ” от редиците на “Продължаваме смяната ”. Това са гласоподаватели, които постоянно са дали своят вот в това пространство, само че на последните избори избраха Петков и Василев. Днес обаче са разочаровани от Политическа партия и се връщат при остарелия си любимец – Демократична България.
Колкото до Трифонов – планът “Има подобен народ ” има потребност от ново политическо наличие. На изборите през април и юли предходната година те бяха новите, тези против статуквото, тези, които ще чегъртат, и така нататък Това изпълваше партията на Трифонов с политическо наличие. Сега те нямат дневен ред. Опитват се да го запълнят с начинания вид референдум за президентска република, само че зад това прозира предизборна акция и мъчно може да хване дикиш. Зад “Има подобен народ ” останаха, общо взето, лични почитатели на Трифонов, които обаче никак не са толкоз малко и няма да е изненада, в случай че те го вкарат в Народното събрание.
- Споменахте изборната интензивност като значителен фактор. Каква да чакаме?
- Активността е най-трудна за прогнозиране, тъй като може в последната една седмица да има събитие, което да засилва голяма маса хора. Ако помните, сходно нещо се случи през 2009 година Едно изявление на Ахмед Доган за разпределянето на порциите в страната възбуди голям углавен избор и се стигна до 4 милиона и 200 хиляди дали своят вот.
Ако се абстрахираме обаче от възможни форсмажорни условия, можем да чакаме ниска изборна интензивност. Да не кажа даже най-ниската от началото на измененията. Всъщност изборите през ноември предходната година държат този връх. Но не би трябвало да забравяме, че на 14 ноември с изключение на парламентарни имаше и президентски избори. А два вота в един ден постоянно съумяват да активизират повече хора да отидат до урните.
Освен това на последните избори имаше нов огромен състезател в лицето на “Продължаваме смяната ”, а новият постоянно съумява да увлече нови гласоподаватели, които другояче просто е нямало да излязат да гласоподават. На идните избори тези мотивиращи фактори отсъстват.
Нов има – “Български напредък ”, само че той няма да е огромен, а и към този момент не провокира сериозен възторг. И на последно място, само че не и по значение. Доминиращото чувство измежду хората е, че след 2 октомври няма да може да се сформира постоянен кабинет и след няколко месеца още веднъж ще вървим на избори. Това в допълнение демотивира гласоподавателите да упражнят гласа си, тъй като виждат този избор като някакъв промеждутъчен, който няма кой знае какво значение. На футболен език – контрола.
- В изследването си сте тествали и главните проблеми пред страната. Очаквано цените се оказват най-големият проблем през днешния ден?
- Тази картина на проблемите я виждаме в проучванията от началото на годината. Не знам дали претендентите за тези избори обаче си дават сметка за проблем от какъв мащаб става дума.
Ще се опитам да ви го опиша в съпоставяне. Ние обичайно залагаме разнообразни знаци, посредством които мерим проблемите на българите, и общо взето, през годините сме получавали релативно сходни пропорции. Например 25% споделят, че проблем са ниските приходи, за други 20% е опазването на здравето, за 15%- корупцията и така нататък Или другояче казано – имали сме постоянно няколко налични казуса, които са били съпоставими като тежест.
Но от началото на годината към този момент имаме напълно друга картина. Цените са проблем, в пъти по-голям от всички останали. Ако пък към каузи респонденти, показали цените, добавите енергийната рецесия, обвързвана още веднъж с цени, обедняването и ниското възнаграждение, ще видите, че в България в действителност няма различен проблем отвън обществения. Ще опитам да го кажа оптимално опростено. В страната ни действително няма друга тематика. И всяка партия, която не разбере това задоволително ясно и не концентрира акцията си към обществената проблематика и цените, ще загуби. И в същия миг, в случай че има някоя групировка, която успее безапелационно да показа някакви решения на тези проблеми, без подозрение ще завоюва.
- Могат ли партиите след изборите въпреки всичко да съумеят да реализират някакъв консенсус и да образуват устойчиво държавно управление, с цел да се оправят с проблемите пред страната?
- Като виждам до каква ниска точка на връзки са стигнали главните партии и какви дебели червени линии се чертаят, не знам по какъв начин ще седнат на една маса след изборите. Възможност да се сформира държавно управление сигурно има, само че за стабилността му оставам надълбоко песимистичен. Ако въпреки всичко има някакъв вид за кабинет, той сигурно минава през някаква форма на държавно управление, което да не е доминирано от ярки партийни фигури, с съответна стратегия, към която да се реализира някакво болшинство. И тук, да ви кажа, самите партии ще бъдат сложени под доста сериозен публичен и интернационален напън. Защото не може в условия на война на няколкостотин километра от границата ни и в доста мощна тревога на хората за социално-икономическата обстановка в страната, главните партии да се вършат на доста претенциозни. Защото в случай че линията им “никога с тези ” и “никога с тези ” продължи, просто при последващи избори това може да бъде съществено осъдено от гласоподавателя.
 
Димитър Ганев е роден през 1986 година във Варна
Магистър по политология в Софийския университет “Св. Климент Охридски ”
Доктор по политология. Главен помощник в катедра “Политология ” на СУ и учител там
Научните му ползи са свързани с проблематиката на българския преход
Съосновател е на изследователския център “Тренд ”
 
Източник: " 24 часа "